ЗАКОН за местните данъци и такси

ЗАКОН за местните данъци и такси

Обн. – ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г.; в сила от 01.01.1998 г.; изм. и доп., бр. 71 от 23.06.1998 г.; в сила от 24.08.1998 г.; изм., бр. 83 от 21.07.1998 г.; изм. и доп., бр. 105 от 08.09.1998 г.; в сила от 08.09.1998 г.; изм., бр. 153 от 23.12.1998 г.; в сила от 01.01.1999 г.; изм., бр. 103 от 30.11.1999 г.; в сила от 01.01.2000 г.; изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2000 г.; в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 102 от 15.12.2000 г.; в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 109 от 18.12.2001 г.; в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 28 от 19.03.2002 г.; изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г.; в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 56 от 07.06.2002 г.; в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 119 от 27.12.2002 г.; в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 84 от 23.09.2003 г.; изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г.; в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 6 от 23.01.2004 г.; в сила от 01.04.2004 г.; доп., бр. 18 от 05.03.2004 г.; в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 36 от 30.04.2004 г.; в сила от 31.07.2004 г.; доп., бр. 70 от 10.08.2004 г.; в сила от 01.01.2005 г.; изм. и доп., бр. 106 от 03.12.2004 г.; в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 87 от 01.11.2005 г.; в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 94 от 25.11.2005 г.; в сила от 25.11.2005 г.; изм. и доп., бр. 100 от 13.12.2005 г.; в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 103 от 23.12.2005 г.; в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 29.12.2005 г.; в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила от 12.07.2006 г.; изм. и доп., бр. 36 от 02.05.2006 г.; в сила от 01.07.2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 55 от 06.07.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм. и доп., бр. 110 от 21.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 70 от 08.08.2008 г.; изм. и доп., бр. 105 от 09.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; доп., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 13.02.2009 г.; изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; доп., бр. 41 от 02.06.2009 г., в сила от 01.07.2009 г.; изм. и доп., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 98 от 14.12.2010 г. в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 08.03.2011 г.; изм., бр. 28 от 05.04.2011 г.; изм., бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.; доп., бр. 39 от 20.05.2011 г.; изм. бр. 30 от 17.04.2012 г. с Решение № 5 от 05.04.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 13/2011 г.; изм. и доп., бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г.; изм. и доп., бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г.; доп., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.

Глава първа

(Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

(Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Местни данъци

Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм. и доп., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2010 г. в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Предишен текст на чл. 1, доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

1. данък върху недвижимите имоти;

2. данък върху наследствата;

3. данък върху даренията;

4. данък при възмездно придобиване на имущество;

5. данък върху превозните средства;

6. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) патентен данък;

7. (нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) туристически данък;

8. (предишна т.7 – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) други местни данъци, определени със закон.

(2) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

(3) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; доп., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; доп., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.; доп., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; доп., бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(6) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.).

Раздел II

(Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Местни такси

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.; бр. 70 от 2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Общините събират следните местни такси:

а) за битови отпадъци;

б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

в) (доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги;

г) (отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

д) за технически услуги;

е) за административни услуги;

ж) за откупуване на гробни места;

з) (отм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.);

и) (нова – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) за притежаване на куче;

к) (предишна б. „и“ – ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) други местни такси, определени със закон.

(2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

(4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Чл. 9а. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; доп., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) (1) Местните такси се събират от общинската администрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; отм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.);

(3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г, в сила от 01.01.2007 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г, в сила от 01.01.2007 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.

Чл. 9б. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Чл. 9в. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Глава втора

МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I

Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 39 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; доп., бр. 39 от 2011 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; отм., бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.).

Чл. 11. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)(1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; предишна ал. 2, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; предишна ал. 3, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.

(5) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; предишна ал. 4, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; доп., бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Чл. 18. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм.,ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната агенция за приходите по електронен път предоставя на общинската администрация в 14-дневен срок от получаването на искане информация относно обектите с регистрирани фискални устройства.

Чл. 19.(Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

(3) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; доп., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 3, изречение първо не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната оценка съгласно приложение № 2.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 4 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) (1) Освобождават се от данък:

1. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините, за имотите – публична общинска собственост;

2. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

4. читалищата;

5. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

7. (Изм. изцяло – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

8. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11. (отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

11а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) сградите – „културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16. (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.; отм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.);

17. (нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

18. (нова – ДВ, бр. 18 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

19. (Изм.- ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г., отм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.);

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.

(5) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването.

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., отм., бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.).

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)(1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

(2) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II

Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;

3. ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) превозните средства – по застрахователна стойност;

4а. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.);

5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни.

7. (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;

3. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1000 лв.;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за братя и сестри и техните деца – от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) за лица извън посочените в т. 1 – от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 38. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. (доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; доп., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм. изцяло, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на държавата и общините;

2а. (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) имуществото, завещано на Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци, с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена – до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 2а се прилага и когато имуществото се наследява от идентични или сходни лица, установени в друга държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в този случай е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; доп., бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка „Живот“, сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; отм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.).

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Раздел III

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (Нова – ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; предишна ал. 3, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. ) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(5) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; предишна ал. 4, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; предишна ал. 5, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. ) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно приложение № 2;

2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.

(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва:

а) (отм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; предишна буква „б“, изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;

2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; предишна буква „в“, изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между лица извън посочените в т.1.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48. (Доп. – ДВ. бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)(1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) (доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) образователните, културните и научните организации на бюджетна издръжка, както и специализираните институции за предоставяне на социални услуги и домовете за медико-социални грижи за деца;

в) Българският Червен кръст;

г) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

е) (нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

2. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията за лечение на граждани на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;

3. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

5. обичайните подаръци;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти – при условията на взаимност;

11. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Алинея 1, т. 1, букви „б“, „в“, „г“ и „е“, т. 4 и 7 се прилагат и когато имуществото се придобива от идентични или сходни лица, установени в друга държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освобождаването в тези случаи е при условие, че лицето представи официален документ, удостоверяващ статута или качеството му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компетентния орган на съответната държава, както и неговия легализиран превод на български език.

(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 2 е при условие, че лицето представи договор за дарение, от който е видно, че дарението е направено за лечение или за технически помощни средства за хора с увреждания, както и медицински документи, удостоверяващи съответното заболяване.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; доп., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи – по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2)(Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Раздел IV

Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:

1. (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 54. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)(1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишен текст на чл. 54, изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.

(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(3) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1.

(4) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(5) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(6) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(7) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; доп., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност-документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(8) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; доп., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) (1) За леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително – от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително – от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство Коефициент 
Над 14 години 1
Над 5 до 14 години включително 1,5
До 5 години включително 2,8

(2) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки автомобили в размер, както следва:

1. товарно ремарке – от 5 до 15 лв.;

2. къмпинг ремарке – от 10 до 30 лв.

(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети – в размер, както следва:

1. до 125 куб. см включително – от 12 до 36 лв.;

2. над 125 до 250 куб. см включително – от 25 до 75 лв.;

3. над 250 до 350 куб. см включително – от 35 до 105 лв.;

4. над 350 до 490 куб. см включително – от 50 до 150 лв.;

5. над 490 до 750 куб. см включително – от 75 до 225 лв.;

6. над 750 куб. см – от 100 до 300 лв.

(4) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколка на базата на общото тегло в размер, както следва:

1. до 400 кг включително – от 4 до 12 лв.;

2. над 400 кг – от 6 до 18 лв.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:

1. до 22 места, включително мястото на водача – от 50 до 150 лв.;

2. над 22 места, включително мястото на водача – от 100 до 300 лв.

(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке  Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача  

Данък (в лв.)

 

равна или повече от по-малка от задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на
задвижващата ос/оси
А) с две оси 18 от 8 до 24 от 28 до 84
18 20 от 28 до 84 от 64 до 192
20 22 от 64 до 192 от 147 до 441
22 25 от 190 до 570 от 342 до 1026
25 26 от 342 до 1026 от 600 до 1800
26 28 от 342 до 1026 от 600 до 1800
28 29 от 331 до 993 от 399 до 1197
29 31 от 399 до 1197 от 655 до 1965
31 33 от 655 до 1965 от 909 до 2727
33 38 от 909 до 2727 от 1381 до 4143
38 от 1007 до 3021 от 1369 до 4107
Б) с три и повече оси 36 38 от 640 до 1920 от 888 до 2664
38 40 от 888 до 2664 от 1228 до 3684
40 от 1228 до 3684 от 1817 до 5451

(8) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лв.

(9) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.

(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – от 5 до 15 лв.;

2. над 18 kW до 37 kW включително – от 7 до 21 лв.;

3. над 37 kW – от 10 до 30 лв.

(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.

(12) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни и превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата в размер от 30 до 150 лв.

(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва:

Брой оси на моторното превозно средство Допустима максимална маса Данък (в лв.)
 

равна или повече от

 

 

по-малка от

 

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното други системи за окачване на задвижващата ос/оси 
А) с две оси 12 13 от 30 до 90 от 61 до 183
13 14 от 61 до 183 от 168 до 504
14 15 от 168 до 504 от 237 до 711
15 от 237 до 711 от 536 до 1608
Б) с три оси 15 17 от 61 до 183 от 106 до 318
17 19 от 106 до 318 от 217 до 651
19 21 от 217 до 651 от 282 до 846
21 23 от 282 до 846 от 434 до 1302
23 от 434 до 1302 от 675 до 2025
В) с четири оси 23 25 от 282 до 846 от 286 до 858
25 27 от 286 до 858 от 446 до 1338
27 29 от 446 до 1338 от 708 до 2124
29 от 708 до 2124 от 1050 до 3150

Чл. 56. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.; бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за:

1. корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища – в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и в размер от 0,10 до 0,30 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. джетовете – в размер от 100 до 300 лв. за брой;

4. ветроходните и моторните яхти – в размер от 20 до 60 лв. за всеки започнат бруто тон;

5. скутерите – в размер от 2,70 до 8,10 лв. за киловат;

6. влекачите и тласкачите – в размер от 0,14 до 0,42 лв. за киловат;

7. речните несамоходни плавателни съдове – в размер от 0,50 до 1,50 лв. за тон максимална товароподемност.

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;

2. за параплан – от 12 до 24 лв.;

3. за делтаплан – от 12 до 24 лв.;

4. за мотоделтаплан – от 20 до 40 лв.;

5. за свободен балон – от 30 до 60 лв.;

6. за планер – от 30 до 60 лв.

Чл. 58. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Освобождават се от данък превозните средства на:

1. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм. изцяло, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) лекият автомобил-собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; нова, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Освобождават се от данък електрическите автомобили.

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. изцяло, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

Чл. 59. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели“, съответстващи на стандартите „Евро 2“, „Евро 3“ и „Евро 4“ и „Евро 5“, данъкът по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 се заплаща с 50 на сто намаление.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.

Чл. 60. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2010 г.,в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.);

(4) (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.);

(5) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; отм., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(6) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2 .

(9) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 – в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V

(Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Пътен данък

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

Чл. 61б. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

Чл. 61в. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

Чл. 61г. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 6 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

Чл. 61д. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

Чл. 61е. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; доп., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

Чл. 61ж. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.).

Раздел VI

(Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Патентен данък

Чл. 61з. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 61и. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл. 61к. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

(2) Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2.

(3) Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.

(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.

Чл. 61л. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм. и доп., бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.

(7)(Нова – ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; предишна ал. 7, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г. ) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 61м. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011г.; изм., бр. 28 от 2011 г.) (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. (изм. изцяло – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011г.) физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 – 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8-15, 18-20, 25, 27-29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл. 61л, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл. 61н. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) (Доп. -ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2.

Чл. 61о. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването є се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.

(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.

Чл. 61п. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие – до 31 януари;

2. за второто тримесечие – до 30 април;

3. за третото тримесечие – до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена – в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването є.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столичната община.

Раздел VII

Туристически данък

(Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 61р. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 61с. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. бр. 30 от 17.04.2012 г. с Решение № 5 от 05.04.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 13/2011 г.) (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) (Обявена за противоконституционна – ДВ, бр. 30 от 17.04.2012 г. с Решение № 5 от 05.04.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 13/2011 г.) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5) (Обявена за противоконституционна – ДВ, бр. 30 от 17.04.2012 г. с Решение № 5 от 05.04.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 13/2011 г.) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) – ДД,

където:

Р е разликата за внасяне;

РД – размерът на данъка по ал. 1;

ПК – пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;

Д – брой дни в годината;

ДД – сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

Чл. 61т. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма.

Глава трета

МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I

Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Чл. 63. (1) (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм. изцяло, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Таксата се заплаща от лицата по чл. 11.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.);

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.);

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.).

Чл. 66. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г. )(1) (Доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г.);

(3) (Нова – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; отм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.);

(5) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.,ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) (Предишно изр. второ на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Чл. 70. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.).

Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се събира такса за:

1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;

2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;

3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

Раздел II

Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.

(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 75. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 78. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.

(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Раздел III

Такси за детски ясли, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери и други общински социални услуги

(Загл. изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.

Чл. 82. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 83. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 84. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 85. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 86. (1) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

(3) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

(4) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

(5) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 88. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 89. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден.

Чл. 92. (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Раздел IV

Туристическа такса

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 71 от 1998 г., изм., бр. 153 от 1998 г., доп., бр. 102 от 2000 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г. ; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 93а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.).

Чл. 94. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.).

Чл. 96. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.).

Чл. 97. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.).

Раздел V

Такси за добив на кариерни материали

(Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 98. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 99. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 100. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 101. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; отм., бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 102. (Отм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.)

Чл. 103. (Доп. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; отм., бр. 70 от 2008 г.)

Раздел VI

Такси за технически услуги

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на скица за недвижим имот;

2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване;

3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца;

4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:

а) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

б) (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство;

6. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях;

7. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и други;

8. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:

1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;

2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;

3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;

4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;

5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;

6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищнорегулационен план и за техникоустройствени мероприятия;

7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;

8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.

Раздел VII

Такси за административни услуги

Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:

1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за наследници;

2. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за идентичност на имена;

3. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт;

4. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт;

5. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

6. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за семейно положение;

7. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за издаване на удостоверение за родствени връзки;

8. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес;

9. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България;

10. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност;

11. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина;

12. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за всички други видове удостоверения по искане на граждани;

13. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за преписи от документи.

(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:

1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;

2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;

3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;

4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;

5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;

6. поддържане на регистъра на населението;

7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;

8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Чл. 112. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса.

Чл. 113. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; отм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

Чл. 114. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм. изцяло, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; отм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

Чл. 115. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; нов, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса..

Раздел VIII

(Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; нов, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.).

Такса за притежаване на куче

Чл. 116. (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; нов, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; нов, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; нов, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

Чл. 119. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Раздел IX

Такси за гробни места

Чл. 120. (1) (Доп. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) до 15 години;

2. (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) за вечни времена;

3. за ползване на семейни гробни места:

а) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.);

б) (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

4. за придадени по регулация маломерни гробни места – съответната част от таксата, определена за гробното място.

(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Раздел X

Такса за охрана и опазване на земеделски имоти

Чл. 122. (Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.).

Глава четвърта

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 123. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)(1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.; отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

Чл. 124. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.

Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

Чл. 126. (Отм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.).

Чл. 126а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127 – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

Чл. 128. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.; изм., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) (Нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; доп., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; отм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За маловажни случаи на административни нарушения по този закон, установени при извършването им, могат да бъдат налагани на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт за установяване на административното нарушение.

(6) (Нова – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) По смисъла на този закон:

1. (изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) „Предприятия“ са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.

2. „Основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

3. „Семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.

4. (отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

5. „Пазарна стойност“ е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.

6. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

7. (изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп., бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) „Битови отпадъци“ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

8. „Едрогабаритни“ са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.

9. „Съдове за битови отпадъци“ са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.

10. „Редовни автобусни линии“ са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.

11. „Личен доход“ са всички доходи на лицата с изключение на:

а) (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; доп., бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г. ) добавката за чужда помощ на лицата с намалена работоспособност или вид и степен на увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ;

б) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) сумите, които лицата, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес;

в) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

г) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи социални услуги по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане;

д) (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет.

12. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) „Прилежащ терен“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.

13. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.);

14. (нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; отм., бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.);

15. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.

16. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Основа“ за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб. м. изразходвана вода и други).

17. (нова – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „Отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

18. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; отм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

19. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; изм., бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) „Застрахователна стойност“ на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.

20. (нова – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) „Оценката по счетоводни данни“ по чл. 33, ал. 1, т. 6 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.

21. (нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) „Поземлени имоти“ са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.

22. (нова – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; отм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

23. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Оборот“ за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.

24. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Обект“ за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:

а) средствата за подслон и местата за настаняване;

б) заведенията за хранене и развлечения;

в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;

г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.

25. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Работно място“ е приспособена част от обекта, оборудвана за извършване на определен вид дейност или услуга от едно лице.

26. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Развлекателни игрални автомати“ са игрални автомати без печалба, предназначени за развлечение и отдих, при които срещу цената на една игра се получава определено време за ползване или за игра на автомата.

27. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Средства за подслон“ и „места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма.

28. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Нетна търговска площ“ е площта в съответния търговски обект, в т.ч. щандовете, която е достъпна за купувачите.

29. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Заведения за хранене и развлечения“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма.

30. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Бюфет, павилион, каравана“ са питейни заведения, предлагащи ограничен асортимент предимно готови стоки, студени и топли закуски, тестени и захарни изделия, пиво, топли и безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.

31. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Съоръжение“ във връзка с прилагането на т. 35 от приложение № 4 е всеки отделен уред (машина), който се използва пряко в дейността (перална машина, гладачна преса, сушилна машина и други).

32. (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Специализирани институции за предоставяне на социални услуги“ са тези по смисъла на Закона за социално подпомагане.

33. (Нова – ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Домове за медико-социални грижи за деца“ са тези по смисъла на Закона за лечебните заведения.

34. (Нова – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)„Нощувки“ са нощувките в средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

35. (Нова – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)„Електрически автомобил“ са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до общината по местонахождението му чрез общината по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Регионална данъчна дирекция – София.

(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.

§ 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм., бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 30 септември, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. и доп., бр. 105 от 1998 г., в сила от 08.09.1998 г.) Гражданите, платили до 30 септември данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто. Същата отстъпка ползват и гражданите, които са получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението.

(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.

§ 3a. (Нов – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 13.02.2009 г.)(1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.

(2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.

(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.

§ 4. Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.

§ 4а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.

§ 4б. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.) За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.

§ 5. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а:

„Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.“

§ 6. Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.

§ 7. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 25 последното изречение се заличава.

2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите „и местни“ се заличават.

§ 8. Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.

§ 9. В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.

§ 10. В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5:

„(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.“

§ 11. Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).


Законът е приет от 38-то Народно събрание на 27 ноември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

Приложение № 1

(Отм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Приложение № 2

(Изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.; изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г.; доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

I. Общи положения

Чл. 1. Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти.

Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец.

(2) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец. Когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, към искането се прилага констативен протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа, издаден не по-рано от 3 месеца преди датата на искането.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.; доп. – ДВ, бр. 106 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.; предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Издадените до 30 юни на текущата година удостоверения за данъчна оценка на основание чл. 264, ал. 1 от Данъчнo – осигурителния процесуален кодекс са валидни до тази дата, а издадените след тази дата – до края на текущата година. Когато данъчните задължения за имота са платени за цялата година и това обстоятелство е вписано в удостоверението, то е валидно до края на текущата година независимо от датата на издаването му. Удостоверенията за данъчна оценка на незастроени земеделски земи са валидни до края на текущата година.

II. Данъчна оценка на сградите

Чл. 4. Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:

ДО = БС x Км x Ки x Кх x Кв x Ко x ПЛ, където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове;

Км – коефициент за местоположение;

Ки – коефициент за инфраструктура;

Кх – коефициент за индивидуални характеристики;

Кв – коефициент за височина;

Ко – коефициент за овехтяване;

ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м.

Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта.

(2) Конструкциите на сградите са посочени в таблица № 1.

Таблица № 1

Използвани кодове за видовете конструкции

Код

Конструкция

1

2

ПН

паянтова

ПМ

полумасивна

М1

масивна без стоманобетонни елементи или от
сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала),
масивна с частични стоманобетонни елементи

М2

масивна – едропанелна

М3

масивна с носещи тухлени стени и изцяло моно-
литни или сглобяеми стоманобетонни подови
конструкции, масивна – сглобяеми скелетни и
рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-
повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж,
скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.)

(3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица № 2.

Таблица № 2

Кон-

Жилищни

сгради

Нежилищни

струкция

апартаменти

къщи

сгради

1

2

3

4

ПН

4,40

3,70

4,80

ПМ

7,50

6,40

8,20

М1

11

9,40

12,10

М2

14

12

15,40

МЗ

17

14,50

18,70

(4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:

1. мезонети и ателиета – 100 на сто;

2. гаражи – 80 на сто.

(5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:

1. гаражи – 85 на сто;

2. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни – 60 на сто;

3. навеси без оградни стени – 40 на сто.

(6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:

1. гаражи и складове – 80 на сто;

2. навеси с оградни стени – 60 на сто;

3. навеси без оградни стени – 40 на сто.

(7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно.

(8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата:

1. по таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10;

 

Таблица № 3

(Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

      Категория                                                Зона                                        В строит.        Извън
                                                                                                                    граници         строит. граници                   Вилна зона
                                          I                II              III           IV           V                                             I кат.              II кат.
София                           93,6          74,9           63,2        42,1          28,1             25,7                  23,4               65,5              37,4
Варна                             88,9          70,2           56,2        42,1          28,1             25,7                  23,4               60,8              32,8
Бургас                           67,9          58,5           51,5        35,1          23,4             21,1                  18,7               51,5              23,4
Стара Загора                 63,2          53,8           44,5        33,9          23,4             21,1                  18,7               44,5              23,4
Пловдив                        58,5          49,1           37,4        32,8          23,4             21,1                  18,7               37,4              23,4
I, 1 група                       49,1          37,4           30,4        23,4          21,1             18,7                  16,4               28,1              21,1
I, 2 група                       31,5          22,5           15,8        11,3            0,0               9,0                    6,8               13,5              11,3
II категория                  21,6          13,0           10,8          8,6            0,0               6,5                    5,4                 8,6                6,5
III категория                 11,9            8,6             6,5          0,0            0,0               5,4                    4,3                 6,5                5,4
IV, V категория              6,5            4,3             0,0          0,0            0,0               4,3                    3,2                 5,4                4,3
VI, VII, VIII
категория                        3,2            0,0             0,0          0,0            0,0               2,4                    2,2                 2,8                2,6

2. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира – магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;

3. по таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях:

Таблица № 4

(Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

          Категория                                                                                  Местоположение
                                                                  благоприятно                                                             неблагоприятно
                                            производствени                 селскостопански               производствени               селскостопански
София                                                      23,4                                      16,4                                    17,3                                 10,8
Варна                                                       22,2                                      15,7                                    16,4                                 10,4
Бургас                                                      21,1                                      14,7                                    15,6                                   9,7
Стара Загора                                            20,5                                      14,4                                    15,1                                   9,4
Пловдив                                                  19,9                                      14,0                                    14,7                                   9,1
I, 1 група                                                  16,4                                      11,5                                    12,1                                   7,6
I, 2 група                                                  14,0                                        9,9                                    10,4                                   6,5
II категория                                             11,7                                        8,2                                      8,6                                   5,4
III категория                                              7,0                                        4,9                                      5,2                                   3,2
IV, V категория                                        4,7                                        3,3                                      3,5                                   2,2
VI, VII, VIII
категория                                                   2,3                                        1,6                                      1,7                                   1,1

а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира – за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция;

б) под селскостопански обекти се разбира – сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи;

в) сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп. гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в ал. 5.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и за вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в ал. 5.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), утвърден с Решение № 565 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 73 от 1999 г.), с изключение на Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив и населените места, посочени в ал. 5.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Като населени места в I (първа) категория се групират следните населени места:

1. 1-ва група – Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър, Созопол;

2. 2-ра група – Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Силистра, Смолян, Разград, Търговище, Ямбол, Айтос, Карнобат, Нова Загора, Севлиево, Харманли, Троян, Панагюрище, Пещера, Асеновград, Радомир, Самоков, Казанлък, Раднево, Чирпан, Попово, Козлодуй, Кранево, Балчик, Бяла (област Варна), Велинград, Кюстендил, Сандански, Китен, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Хисаря, Царево.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. До приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.

Чл. 7. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибави значението на елементите по таблица № 5:

Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е.

Таблица № 5

Елементи

Значение на елементите

има

няма

няма

в сградата,

но има

в квартала

1

2

3

4

А. Водопровод

0,0

-0,05

-0,03

Б. Канализация

0,0

-0,05

-0,03

В. Електрификация

0,0

-0,07

-0,05

Г. Телефонизация

0,0

-0,02

-0,02

Д. Топлофикация

+0,06

0,00

0,00

Е. Улична мрежа

0,0

-0,08

-0,08

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т.е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата.

Чл. 8. (1) Коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) се определя, като към единица се прибавят следните корекции:

Кх = 1 + кк1 + кк2 + кк3, където:

1. кк1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради:

Таблица № 6

Обектът се

Корекция (кк1)

намира на

в сгради с 6

в останалите

и повече етажи

сради

без асансьор

нежи-

апарта-

нежи-

апарта-

лищни

менти

лищни

менти

1. Първи етаж

+ 0,10

– 0,05

+ 0,10

– 0,05

2. Втори до пети
етаж

– 0,03

+ 0,03

0,00

+ 0,03

3. Шести и след-
ващи етажи

-0,10

-0,03

-0,08

0,00

а) когато обектите по т. 1 са разположени на последния етаж в сгради на два и повече етажа, корекцията кк1 се намалява с 0,05;

б) за ателиета, гаражи, мазета и тавани корекцията кк1 е нула;

2. кк2 – корекция за физическо състояние на обекта:

Таблица № 7

Физическо състояние

Значение

на кк2

Не е извършван вътрешен основен ремонт
над 20 години

– 0,05

Лошо физическо състояние

от – 0,10

до – 0,60

а) под лошо физическо състояние се разбира щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително; значението на корекцията се установява след оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите;

б) за останалите случаи кк2 е равна на нула;

3. кк3 – корекция за подобрения към обектите:

кк3 = А + Б + В + Г + Д + Е

Таблица № 8

Вид

Значен

ие КК3

на подобрението

няма

има

А. Отоплителна инсталация

0,00

0,04

Б. Климатична инсталация

0,00

0,06

В. Луксозна или алуминиева дограма

0,00

0,04

Г. Шумо- или топлоизолации

0,00

0,03

Д. Покривни покрития

0,00

0,03

Е. Декоративни елем. и облицовки

0,00

0,02

а) под отоплителна инсталация се разбира локално парно отопление, подово или стенно отопление;

б) под климатична инсталация се разбира инсталация, която е трайно прикрепена към сградата;

в) под покривни покрития се разбира луксозни подобрения – специална покривна конструкция, покрития и изолации;

г) под декоративни елементи и облицовки се разбира луксозни вътрешни и фасадни декоративни елементи, мозайки, облицовки, пана и други.

Чл. 9. (1) Коефициентът за височина (Кв) се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра, по следната формула:

Кв =(В – 3)0.05,

където В е фактическата височина на етажа в метри, с точност до половин метър.

(2) Коефициентът се изчислява с точност до третия знак след десетичната запетая.

(3) За останалите обекти коефициентът има значение единица.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Коефициентът за овехтяване (Ко) се определя по следната формула:

Ко = [100 -(БГ – 5) x ПР]/100,

където:

БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);

ПР – годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент:

Таблица № 9

Код конструкция

ПР – год. % на овехт.

ПН

1,0

ПМ

0,8

М1

0,7

М2

0,6

М3

0,5

(2) До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.

(3) Коефициентът за овехтяване не можеда бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за МЗ.

Чл. 11. (1) Площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).

(2) Площта на мазетата или таваните се определя, както следва:

1. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;

2. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти.

(3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи.

(4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство

 

Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до нулев цикъл – 37 на сто;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до груб строеж – 63 на сто.

3. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.

IV. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)

Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:

ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;

Км – коефициент за местоположение съгласно табл. № 3;

Ки – коефициент за инфраструктура;

Ку – коефициент за устройствена зона;

Кз – коефициент за застроеност;

ПЗ – площта на земята, включително застроената площ в кв.м;

ДП – данъчната стойност на подобренията.

(2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.

Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 0,80 лева за един квадратен метър.

(2) Данъчната базисна стойност за 1 кв.м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва:

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория – с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория – с 5 на сто.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и във вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10.

Ки = 1 + А + Б + В + Г

Таблица № 10

Значение на елементите

Елементи

има

няма

няма в имота,

в имота

в имота

но има в района

1

2

3

4

А. Водопровод

0,0

-0,05

-0,03

Б. Канализация

0,0

-0,05

-0,03

В. Електрификация

0,0

-0,07

-0,05

Г. Улична мрежа

0,0

-0,08

-0,08

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата).

Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:

1. централна зона, Ку = 1,10;

2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, Ку = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, Ку = 0,80;

3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00.

(2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони.

Чл. 17. Коефициентът за застроеност (Кз) се определя по следния начин:

1. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);

2. при процент на застрояване над 40 на сто – по следната формула:

Кз = 2 – 1.01(ПЗ – 35),

където ПЗ е процентът на застрояване.

3. при процент на застрояване 100 на сто – Кз = 0,10;

4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая.

Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения.

(2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:

1. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв.м – 35 лв.;

2. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв.м (дължина по височина) – 8 лв.;

3. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв.м – 15 лв.;

4. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб.м – 23 лв.;

5. за паркинги за обществено ползване за кв.м:

а) зелени и с нетрайни настилки – 8 лв.;

б) всички останали – 15 лв.

V. Данъчна оценка на земеделски земи

Чл. 19. (1) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайно ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула:

ДО = БС x Км x ПЗ,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;

Км – коефициент за местоположение;

ПЗ – площта на земята в кв.м.

(2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения.

(3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи.

(4) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица:

Кате-

Тип

Преобла-

Горско-

гория

месторастене

даваща

растителен

земе-

характе-

пояс,

делска

ристика

богатство

земя

и влага

1

2

3

4

III

3,5,7,90,92,93,106 Заливни I-1,CD-23
и крайреч-
ни, богати

IV

4,8,9,6,52,53,69 Заливни и
крайречни,
по-слаби

V

10,14,16,37,40,41,42, Богати CD-23
44,46,54,62,73,74,76, планински (21*II, 6*I)
77,78,79,81,82,84,105,
111,112,114,116,
118,136

VI

1,2,11,12,13,17,18,20, Богати 10*I I-21
22,24,25,27,29,30,31, равнинни, CD-23
34,35,38,43,45,47,51, по-слаби (21*I,4*II)
55,56,58,59,60,63,64, планински 17*II B-12
65,67,68,70,71,72,80, 3*III B-2
83,85,86,87,94,95,97, 2*III C-23
98,99,100,101,102,104,
107,109,110,113,115,
117,119,121,124,125,
127,133,135,140,141,
142,144,145

VII

21,23,26,28,32,33,36, По-слаби 5*AB-1,2,
61,66,75,108,120,122, равнинни BC-12,
128,131,138,139,143, (8*I,7*II)
146,147

VIII

15,19,48,50,57,89, Сухи не- 2*I b-12,2*I C-1
96,137 бедни, ня- 3*III-2 BC-3
кои високо-
планински

49,88,126,129,148, Сухи и 4*A-1,1*I,
149,150 бедни, II B-12,
някои ви- 2*III BC-23
сокопла-
нински

Х

130,103,123,132,134 Много A-01
сухи и (2*AB-1,3*
бедни A-01)

където:

Римските цифри са горскорастителен пояс;

* – месторастене;

А – много бедна земя; B – бедна; С – средно богата; D – богата;

Цифрите: 0 – много сухо; 1 – сухо; 2 – свежо, и 3 – влажно.

Чл. 20. Базисната данъчна стойност (БС) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:

1. при неполивни условия по следната таблица:

Таблица № 11

Начин на трайно ползване Базисна данъчна стойност по категории (лв./кв.м)
I II III IV V VI VII VIII IX X
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Трайни насаждения 0,338 0,306 0,270    0,234        0,180       0,147     0,090 0,063 0,039 0,014
Ниви 0,188 0,168 0,147    0,129        0,098       0,081     0,050 0,035 0,023 0,009
Ливади 0,122 0,111 0,098    0,084        0,066       0,054     0,032 0,023 0,014 0,005
Пасища 0,072 0,066 0,059    0,050        0,039       0,032     0,018 0,014 0,008 0,003

2. при поливни условия – базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20.

Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (Км), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции (Км = 1 + к1 + к2 + к3):

1. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (к1);

Таблица № 12

Разстояние до строителните

к1

граници на населеното място, км

граничи

+0,25

до 1

+0,15

от 1 до 3

0,00

от 3 до 6

– 0,10

от 6 до 8

– 0,15

над 8

– 0,20

2. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка /к2/:

Таблица № 13

Разстояние до пътната мрежа, км

к2

граничи с пътната мрежа

+0,10

до 1

0,00

над 1

– 0,10

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) корекция, отчитаща категорията на населеното място, в землището на което се намира имотът (кз):

Таблица № 14

категория на населеното място,

к3

в землището на което се намира имотът
нулев

+0,30

I

+0,20

II

+0,15

III

+0,10

IV и V

0,00

VI, VII и VIII

-0,10

VI. Данъчна оценка на правото на строеж

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в левове по следната формула:

ДОПС = РЗП x 0,25 x БС x Км x Ки x Кс,

където:

РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв.м;

БС – базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто);

Км – коефициент за местонахождение според предназначението;

Ки – коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел IV; при учредяване право на строеж върху земеделски земи Ки се определя по същия начин;

Кс – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

Кc = (1 – 1,05-n),

където „n“ е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.

VII. Данъчна оценка на правото на ползване

Чл. 23. (1) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в левове по следната формула:

ДОПП = ДО x Кс,

където:

ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото;

Кс – коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

Кс = (1 – 1,05-n),

където „n“ е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900.

(2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един – възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато е учредено право на ползване на предприятие за неопределен срок, коефициентът, отчитащ срока, е 0,900.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случаите, в които е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване броят години „n“ се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

 

Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1

(Отм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Приложение № 4 към глава втора, раздел VI

(Ново – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка
1. Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта:
1 и 2 звезди от 25 до 250 лв.
2. Заведения за хранене и развлечения – данъкът се определя за място за консумация, включително на открити площи, или за обект, според местонахождението на обекта:
а) ресторанти:
1 – 2 звезди от 1 до 35 лв.
3 звезди от 6 до 60 лв.
б) заведения за бързо обслужване:
 1 – 2 звезди от 1 до 20 лв.
 3 звезди от 3 до 35 лв.
в) питейни заведения с изключение на посочените в буква “е”:

 

1 – 2 звездиот 1 до 20 лв.3 звездиот 2 до 35 лв.г) кафе-сладкарници: 1 – 2 звездиот 1 до 20 лв.3 звездиот 3 до 50 лв.д) барове: – дневни: 2 звездиот 3 до 50 лв.3 звездиот 10 до 84 лв.- нощни: 2 звездиот 5 до 63 лв.3 звездиот 20 до 98 лв.е) бюфети, каравани и  павилиони – за обект: от 75 до 500 лв.3. Търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта – данъкът се определя за 1 кв. м нетна търговска площ според местонахождението на обекта: от 2 до 20 лв.4. Платени паркинги – данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта:лева за брой място    от  5 до 200 лв.5. Дърводелски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:   от 50 до 780 лв.6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 40 до 840 лв.7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали – данъкът се определя според местонахождението на обекта:       от 500 до 2500 лв.8. Обущарски и шапкарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 40 до 120 лв.9. Металообработващи услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 100 до 910 лв.10. Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:от 60 до 840 лв.11. Машинописни и/или копирни услуги – данъкът се определя на брой устройство според местонахождението на обекта:от 180 до 594 лв.12. Козметични услуги, поставяне на татуировки – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:от 130 до 900 лв.13. Маникюр, педикюр – данъкът се определя за работно място според местонахождението на обекта:от 60 до 420 лв.14. Часовникарски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 60 до 390 лв.15. Тапицерски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 180 до 520 лв.16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 190 до 1200 лв.17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 280 до 1900 лв.18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 100 до 560 лв.19. Стъкларски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 100 до 700 лв.20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 47 до 980 лв.21. (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем – данъкът се определя според местонахождението на обекта:                    от 300 до 3250 лв.22. Компаньонки и компаньони – данъкът се определя според местонахождението на обекта:       от 3000 до 6440 лв.23. Масажистки и масажисти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:   от 500 до 1680 лв.24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:    от 2000 до 5600 лв.25. Фотографски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта: от 200 до 1040 лв.26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 100 до 3500 лв.27. Санитарни възли, наети под аренда – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 150 до 420 лв.28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини – данъкът се определя според местонахождението на обекта:от 50 до 198 лв.29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:       от 50 до 98 лв.30. Заложни къщи:       от 3000 до 28 000 лв.31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература – данъкът се определя според местонахождението на обекта:             от 30 до 260 лв.32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други) – данъкът се определя според местонахождението на обекта:   от 300 до 1300 лв.33. Игри с развлекателен или спортен характер – данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:а) развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон:от 100 до 198 лв.б) минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:      от 8 до 26 лв.в) зали за боулинг и кегелбан – за игрален коридор, и билярд – за маса:      от 40 до 140 лв.34. Фитнес центрове и спортни зали – данъкът се определя според местонахождението на обекта:От 1,5 до 4 лв. за 1 кв. м и от 300 до 840 лв. за един фитнес уред35. Химическо чистене, пране и гладене – данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:           от 133 до 440 лв.36. Мелничарски услуги:а) мелници за брашно – от 18 до 36 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;б) мелници за фураж стационарни— от 600 до 1200 лв.37. Услуги с атрактивен характер:а) корабчетаот 750 до 1500 лв. на брой;б) лодкиот 450 до 900 лв. на брой;в) яхтиот 900 до 1800 лв. на брой;г) джетовеот 900 до 1800 лв. на брой;д) влакчетаот 30 до 60 лв. на място;е) файтониот 75 до 150 лв. на място;ж) водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения

 

от 150 до 300 лв. на брой оборудване;з) зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни

от 150 до 300 лв. на брой оборудване;и) въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши

от 150 до 300 лв. на място;к) детски колички и моторчетаот 150 до 300 лв. на брой;л) стрелбищаот 300 до 600 лв. на брой.38. Обучение на водачи на моторни превозни средства – данъкът се определя за брой моторно превозно средство в следните размери:а) мотопеди, мотоциклетиот 200 до 475 лв.б) други МПСот 400 до 950 лв.39. Услуги “Пътна помощ” на пътни превозни средства – от 2000 до 4000 лв. за брой моторно превозно средство.40. Услуги със земеделска и горска техника – данъкът се определя за брой техника, както следва:а) комбайн – от 330 до 660 лв.;б) трактори, тракторни ремаркета, самоходни шасита и други самоходни и самодвижещи се машини – от 110 до 220 лв.;в) прикачни, навесни и стационарни машини – от  11 до 22 лв.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за туризма (отм.) (ДВ, бр. 71 от 23.06.1998 г., в сила от 24.08.1998 г.)

§ 3. В чл. 93 от Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) В общините, в които е създаден общински фонд за развитие на туризма, по решение на общинския съвет в този фонд се внася определен процент от средства, събрани от курортни такси.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 105 от 08.09.1998 г., в сила от 08.09.1998 г.)

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ и се отнася за всички плащания на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, извършени след 1 септември 1998 г.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г.)

§ 32. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83 и 105 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 2 след думите „общински парцел“ се добавя „или дворно място“, а след думата „парцела“ се поставя запетая и се добавя „съответно дворното място“.

2. В чл. 17 се добавя изречение второ: „Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в данъчната служба по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.“

3. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от кадастрални и други карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.“

4. В чл. 19 ал. 2 се отменя.

5. В чл. 21, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 1“.

6. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1:

1. в т. 1 накрая се добавят думите „за имотите – публична общинска собственост“;

2. в т. 2 след думата „държавата“ се добавя „за имотите – публична държавна собственост“;

3. точка 3 се отменя;

4. точка 6 се отменя;

5. в т. 8 думите „Българската академия на науките“ се заменят с „академиите за учебен процес и научна дейност“;

6. точка 11 се отменя;

7. в т. 16 накрая се добавят думите „за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение“;

8. Създава се т. 17:

„17. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите.“

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност“.

в) създава се нова ал. 3:

„(3) Данъкът, дължим за сградите – паметници на културата, се отстъпва на собствениците срещу задължението да го използват за поддръжката и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата – паметник на културата, се използва със стопанска цел.“

г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „Алинеи 1 и 2“ се заменят с „Алинеи 1, 2 и 3“.

7. В чл. 26, ал. 1 се изменя така:

„(1) Гражданите в срок до 28 февруари подават в данъчната служба по местоживеенето си декларация, в която посочват притежаваните към 1 януари на текущата година недвижими имоти на територията на страната. Когато към 1 януари на годината няма промени в декларираните данни, декларация не се подава.“

8. В чл. 28, ал. 1 след думата „срокове:“ се добавя „от 20 февруари“ и се добавя изречение второ: „Допълнителният данък се плаща в срок до 30 юни на текущата година.“

9. В чл. 34, т. 3 думите „6 средни месечни работни заплати за страната, определени към момента на откриване на наследството“ се заменят с „1 000 000 лв.“

10. В чл. 46, ал. 2, т. 1 думите „по пазарната им стойност“ се заменят с „по уговорената цена“.

11. В чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“ накрая се добавя „и домовете „Майка и дете“.

12. В чл. 55 се правят следните изменения:

а) в ал. 3 думите „за мотоциклети се заплаща следният данък“ се заменят със „за мотопеди се заплаща данък 2000 лв., а за мотоциклети, както следва:“;

б) в ал. 9 след думата „други“ се добавя „специални автомобили, без тролейбусите.“

13. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 500 лв. за всеки започнат бруто тон.“;

б) в ал. 2 след думите „За корабите“ се добавя „без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите“, думите „бруто тонаж до 40 бруто тона включително и по 50 лв. за всеки бруто тонаж или за част от него над 40 бруто тона“ се заменят със „започнат бруто регистър тон до 40 бруто регистър тона включително и по 50 лв. за всеки започнат бруто регистър тон над 40 бруто регистър тона.“;

в) в ал. 3 думата „джетовете“ се заменя с „един джет“, а числото „50 000“ се заменя със „100 000“;

г) създават се ал. 4, 5 и 6:

„(4) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 10 000 лв. за всеки започнат бруто регистър тон.

(5) За скутери се заплаща данък по 1000 лв. на конска сила.

(6) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 100 лв. на конска сила.“

14. В чл. 58, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

а) точка 1 се изменя така:

„1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;“

б) точка 4 се изменя така:

„4. лекият автомобил – собственост на инвалид, с обем на двигателя до 1800 куб. см и до мощност до 100 конски сили.“

15. В чл. 62 се добавя изречение второ: „Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.“

16. В чл. 63 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 след думите “ отпадъци и“ се добавя „/или“;

б) ал. 2 се изменя така:

„(2) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.“

17. В чл. 65 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите „30 октомври“ се заменят с „30 ноември“;

б) в ал. 3 думата „предприятието“ се заменя с „лицето“.

18. В чл. 66 се създава ал. 3:

„(3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.“

19. Досегашният текст на чл. 67 става ал. 1, с изключение на изречение второ на т. 2, което става ал. 2.

20. Член 71 се изменя така:

„Чл. 71. Не се събира такса за:

1. сметосъбиране и сметоизвозване – за имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява данъчната служба; за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в данъчната служба по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година;

2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;

3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.“

21. В чл. 75 думите „будки и павилиони“ се заличават, а накрая се добавя „или на месец в размер от 3000 до 15 000 лв.“.

22. В чл. 81, ал.1 се правят следните изменения:

а) след думата „такси“ запетаята се заличава и думите „определени в процент от минималната работна заплата в страната“ се заменят с „в следните размери“;

б) в т. 1 думите „от 20 до 60 на сто“ се заменят с „от 10 000 до 30 000 лв.“;

в) в т. 2 думите „от 10 до 40 на сто“ се заменят с „от 5000 до 20 000 лв.“;

г) в т. 3 думите „от 5 до 20 на сто“ се заменят с „от 2500 до 10 000 лв.“.

23. В чл. 84, ал. 1 думите „от 2 до 4 на сто от минималната месечна работна заплата за страната“ се заменят с „от 1000 до 2000 лв.“

24. В чл. 85, ал. 1 думите „от 10 до 25 на сто от минималната месечна работна заплата за страната“ се заменят с „от 5000 до 12 500 лв.“

25. В чл. 91 думите „от 5 до 10 на сто от минималната месечна работна заплата за страната“ се заменят с „от 2500 до 5000 лв.“

26. В чл. 92 след думите „10-о число“ се поставя запетая и се добавя „а тези по чл. 86 – до 25-о число“.

27. В чл. 94 думите „на почивка или курортно лечение“ се заличават.

28. Член 95 се изменя така:

„Чл. 95 (1) Не заплащат такса лицата до 18-годишна възраст, редовните студенти, жените над 55 и мъжете над 60 години.

(2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество.“

29. В чл. 124 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 числото „50 000“ се заменя с „10 000“;

б) алинея 2 се отменя.

30. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения:

а) в т. 6 думите „§ 4 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност“ се заменят със „смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане“;

б) точка 7 се изменя така:

„7. „Битови отпадъци“ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.“

31. В приложение № 1 , чл. 3, ал. 3, т. 2 се правят следните изменения:

а) в буква „а“ думите „Смолян, Търговище“ се заличават;

б) в буква „б“ след думата „Свищов“ се добавя „Смолян, Търговище“.

32. В приложение № 2 се правят следните изменения:

а) в чл. 10, ал. 1 числото „10“ се заменя с „5“;

б) в чл. 22 думите „раздел VI“ се заменят с „раздел IV“.

Преходни и заключителни разпоредби към ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДВ, бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.)

§ 10. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 8 думите „Закона за събиране на държавните вземания“ се заменят с думите „Данъчния процесуален кодекс“.

2. В чл. 14, ал. 1 и 2 , чл. 16, ал. 1, чл. 17, чл. 26, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 3, чл. 42, ал. 1, чл. 43, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 65, ал. 1, чл. 71, т. 1, чл. 128, ал. 1 и § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите „данъчна служба“, „данъчната служба“ и „данъчните служби“ се заменят съответно с думите „териториална данъчна дирекция“, „териториалната данъчна дирекция“ и „териториалните данъчни дирекции“.

3. В чл. 23 думите „Закона за данъчното производство“ се заменят с „Данъчния процесуален кодекс“.

4. В чл. 26, ал. 2 и § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „Столично управление на данъчната администрация“ и „Столичното управление на данъчната администрация“ се заменят с „Регионална данъчна дирекция – София“.

5. Член 37 се изменя така:

„Чл. 37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.“

6. В чл. 40, ал. 1 думите „данъчния облагателен акт, с който е определен“ се заменят със „съобщението“.

7. В чл. 128 :

а) в ал. 1 думите „началника на Главното управление на данъчната администрация“ се заменят с „главния данъчен директор“;

б) в ал. 2 думите „Закона за административните нарушения и наказания“ се заменят с „Данъчния процесуален кодекс“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

§ 15. В чл. 18 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „на общината“ се заличават.

2. В ал. 2 думите в скоби „кадастрални и други“ се заличават.

3. Създава се ал. 3:

„(3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

§ 51. За определяне на пътния данък, дължим от собствениците на превозни средства по чл. 61в, които са регистрирани за движение към датата на влизане в сила на този закон, се използват данните от свидетелството за регистрация на пътното превозно средство.

§ 52. Данъкът върху превозните средства и пътният данък за 2002 г. се заплащат на две равни вноски в следните срокове: първата вноска – от 1 май до 31 юли, и втората – до 31 октомври. На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка 10 на сто.

§ 54. При придобиване или наследяване на пътно превозно средство до 1 май 2002 г. данъчната основа е застрахователната му стойност.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за приватизация и следприватизационен контрол (ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.)

§ 30. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.) в чл. 48, ал. 1, т. 8 думите „Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия“ се заменят със „Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс (ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г.)

§ 91. (В сила от 1.01.2002 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г. и бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

а) създава се нова ал. 1:

„(1) Местните данъци се заплащат в брой в касите на данъчната администрация или чрез безкасово плащане по съответната сметка.“;

б) досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.

2. В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения:

а) точка 4 се изменя така:

„4. превозните средства – по застрахователна стойност;“;

б) точка 4а се отменя.

3. Член 55 се изменя така:

„Чл. 55. (1) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 50 к.с. (37 kW) вкл. – по 0,25 лв. за к.с.;

2. над 50 до 75 к.с. (55 kW) вкл. – по 0,30 лв. за к.с.;

3. над 75 до 100 к.с. (74 kW) вкл. – по 0,40 лв. за к.с.;

4. над 100 до 150 к.с. (110 kW) вкл. – по 0,80 лв. за к.с.;

5. над 150 к.с. (над 110 kW) – по 0,90 лв. за к.с.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Година на производство: Коефициент:
До 31.12.1988 г. включително 1
От 01.01.1989 г. до 31.12.1994 г. включително 1,5
От 01.01.1995 г. 2,8

(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:

1. товарно ремарке – 5 лв.;
2. къмпинг ремарке – 10 лв.;

(3) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб.см включително – 12 лв.;
2. над 125 до 250 куб.см включително – 25 лв.;
3. над 250 до 350 куб.см включително – 35 лв.;
4. над 350 до 490 куб.см включително – 50 лв.;
5. над 490 до 750 куб.см включително – 75 лв.;
6. над 750 куб.см – 100 лв.;

(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло:

1. до 400 кг включително – 4 лв.;
2. над 400 кг – 6 лв.;

(5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 50 лв.;
2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 100 лв.;

(6) За товарен автомобил се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) За ремарке или полуремарке се заплаща данък по 2 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(8) За влекач – обикновен, се заплаща данък 50 лв.

(9) За влекач – седлови, се заплаща данък 100 лв.

(10) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 50 лв.

(11) За автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се заплаща данък 100 лв.

(12) За трактори се заплаща следният данък:

1. от 15 до 25 конски сили включително – 5 лв.;
2. над 25 до 50 конски сили включително – 7 лв.;
3. над 50 конски сили – 10 лв.

(13) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв.

(14) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв.“

4. В чл. 58 се създава ал. 4:

„(4) За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон.“

5. В чл. 59 се правят следните изменения:

а) в ал. 2 думите „и 8“ се заменят с „и 9“;

б) в ал. 3 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 5“.

6. В чл. 60 се създават ал. 7 и 8:

„(7) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2.

(8) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2 от пускането им в движение.“

7. Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1 се отменя.

8. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 13 се отменя.

9. В § 52 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 109 от 2001 г.) думите „от 1 май до 31 юли“ се заменят с „от 1 юни до 31 август“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за туризма (ДВ, бр. 56 от 07.06.2002 г.)

§ 6. (В сила от 1.01.2003 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105, 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 и 45 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1:

а) досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 2 буква „г“ се отменя;

б) създава се ал. 2:

„(2) Местна такса е и туристическата такса, която се внася в общинския фонд за развитие на туризма.“

2. В глава трета раздел IV се изменя така:

„Раздел IV

Туристическа такса

Чл. 93. (1) Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон и място за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(2) Приходите от туристическата такса се внасят в общинския фонд за развитие на туризма.

Чл. 93а. (1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година.

(2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година.

Чл. 94. Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон или място за настаняване, едновременно със заплащането на услугата.

Чл. 95. (1) Лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 години заплащат туристическа такса в размер 50 на сто от определената от общинския съвет такса за съответната община.

(2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество.

Чл. 96. Туристическата такса се определя в размер не по-висок от един лев на лице за ден.

Чл. 97. Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон и места за настаняване, и се внася в общинския фонд за развитие на туризма до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

§ 47. Таксата за битови отпадъци се събира от органите на данъчната администрация за срок две години от влизането в сила на този закон.

§ 48. (1) В срок до 30 ноември 2003 г. общинският съвет предоставя на съответните органи на данъчната администрация информация относно лицата, задължени да заплащат такса за битови отпадъци, и дължимите от тях суми. Информацията се предоставя във вид на електронен документ и при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис или в одобрен от министъра на финансите унифициран формат на електронен и хартиен носител.

(2) Ако в срока по ал. 1 информацията не бъде предоставена, данъчната администрация събира таксата в определените от общинския съвет размери и основа, действаща към 31 декември на предходната година, от данъчно задължените лица по чл. 11.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 84 от 23.09.2003 г.)

§ 17. (В сила от 27.09.2003 г.) В чл. 9б, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г.) думите „буква „к“ се заменят с „буква „л“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 01.01.2004 г.)

§ 20. Лицата с увреждания, трайно намалената работоспособност на които е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са навършили тази възраст в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по този закон пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

§ 21. (1) Органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти, в случаите, в които няма промяна в способите на тяхното определяне.

(2) Съобщенията по ал. 1 имат статута на акт за установяване на вземането по чл. 9б, ал. 2 и могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(3) През 2004 г. вземанията по влезлите в сила актове по ал. 2 се събират от данъчната администрация по реда на Данъчния процесуален кодекс.

§ 22. Таксата за битови отпадъци за 2004 г. се заплаща при условията и в сроковете по чл. 28, ал. 1 и 2.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 6 от 23.01.2004 г.)

§ 25. (В сила от 1.04.2004 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г. и бр. 84 и 112 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 61а се изменя така:

„Чл. 61а. С пътен данък се облагат леките автомобили, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.“

2. Член 61г се изменя така:

„Чл. 61г. Данъкът е в размер 10 лв. за всеки започнат тон от общото тегло.“

3. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 112 от 2003 г.) се създава § 22а:

„§ 22а. Надвнесените суми от данъчно задължените лица за превозните средства по досегашния чл. 61а, т. 2, 3 и 4 за периода след 1 април 2004 г. подлежат на прихващане или възстановяване от данъчната администрация по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за енергийната ефективност (ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г., в сила от 05.03.2004 г.)

§ 5. (В сила от 01.01.2005 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.) в чл. 24, ал. 1 се създават т. 18 и 19:

„18. сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите – за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

19. сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите – за срок 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 30.04.2004 г.)

§ 56. (В сила от 31.07.2004 г.) В чл. 51, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 18 от 2004 г.) думите „Съдиите по вписванията“ се заменят със „Службите по вписванията“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за здравето (ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г.)

§ 23. В чл. 6, ал. 1, буква „в“ от Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18 и 36 от 2004 г.) след думите „детски ясли“ се добавя „детски кухни“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 106 от 03.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

§ 21. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон собствениците на товарни автомобили с технически допустима максимална маса над 12 т подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват технически допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването на превозното средство.

§ 22. Предприятията, задължени или избрали да прилагат Международните стандарти за финансови отчети от 1 януари 2005 г., подават декларации за същата година по чл. 17, ал. 1 за промяна в обстоятелствата в срок до 30 юни 2005 г.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 01.11.2005 г.)

§ 18. (В сила от 01.01.2007 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 6, ал. 1:

а) създава се нова буква „и“:

„и) за притежаване на куче;“;

б) досегашната буква „и“ става буква „к“.

2. В глава трета се създава нов раздел VIII с чл. 116, 117 и 118:

„Раздел VIII

Такса за притежаване на куче

Чл. 116. (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117. В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118. (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за туризма (ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г.)

§ 87. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 93:

а) в ал. 1 думите „средство за подслон и място за настаняване“ се заменят със „средство за подслон, място за настаняване и туристическа хижа“;

б) в ал. 3 думите „средствата за подслон и местата за настаняване“ се заменят със „средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи“.

2. В чл. 94 думите „средство за подслон или място за настаняване“ се заменят със „средство за подслон, място за настаняване или туристическа хижа“.

3. В чл. 97 думите „средства за подслон и места за настаняване“ се заменят със „средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

§ 18. В срок до 15 февруари 2006 г. собствениците на влекачи за ремарке и седлови влекачи подават декларация по чл. 54, ал. 1, в която посочват показателите, които са от значение за определянето на данъка – допустима максимална маса на състава от превозни средства, брой на осите и вид на окачването на влекача.

§ 19. За 2006 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2006 г. Когато не е определен нов размер, таксата се събира въз основа на действащия размер към 31 декември 2005 г.

§ 20. (1) За 2006 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.

§ 21. За 2006 г. органите на Националната агенция по приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Разходите за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.

§ 22. Заварените при влизането в сила на този закон данъчни и изпълнителни производства се довършват по досегашния ред.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за меценатството (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.)

§ 7. (В сила от 1.01.2006 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94 и 100 от 2005 г.) в чл. 48, ал. 1 се създава т. 11:

„11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.“

Преходни и заключителни разпоредби към ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.)

§ 13. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4:

а) в ал. 1 думите „Данъчния процесуален кодекс“ се заменят с „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“;

б) в ал. 2 думите „Данъчния процесуален кодекс“ се заменят с „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“;

в) в ал. 3 думите „данъчни органи“ се заменят с „органи по приходите“;

г) в ал. 5 думите „регионален данъчен директор“ се заменят с „решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“, а думите „териториален данъчен директор“ се заменят с „териториален директор на Националната агенция за приходите“;

д) в ал. 6 думите „Главният данъчен директор“ се заменят с „Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“;

е) създава се ал. 7:

„(7) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет.“

2. В чл. 9б ал. 4 се отменя.

3. В чл. 37 думите „Данъчния процесуален кодекс“ се заменят с „Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.

4. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 6 се изменя така:

„6. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“

Преходни и заключителни разпоредби към АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)

§ 77. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за концесиите (ДВ, бр. 36 от 02.05.2006 г.)

§ 13. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 изречение второ се заличава.

2. Създава се ал. 4:

„(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

§ 13. За 2007 г. общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2007 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

§ 14. (1) За 2007 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 и по чл. 60, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

§ 15. Органите на Националната агенция за приходите изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2007 г. Средствата за обезпечаване на процеса са за сметка на бюджета на агенцията.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 55 от 06.07.2007 г., в сила от 06.07.2007 г.)

§ 27. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г.) в чл. 24, ал. 1 т. 18 и 19 се изменят така:

„18. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

19. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 110 от 21.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

§ 18. Общинският съвет определя размера на местните данъци до 29 февруари 2008 г. В случай че в този срок не е определен размерът за местните данъци, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък – размерите, които са били в сила за 2007 г.

§ 19. До определяне на размера на местните данъци от общинския съвет за 2008 г. данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.

§ 20. (1) За 2008 г. първата и втората вноска по чл. 28, ал. 1, съответно първата вноска на данъка по чл. 60, ал. 1, се внасят от 31 март до 30 юни.

(2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

§ 21. Министърът на финансите до 29 февруари 2008 г. утвърждава образец на декларацията по чл. 61н, ал. 1.

§ 22. За 2008 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл. 61н, ал. 1 до 30 април 2008 г.

§ 23. (1) За 2008 г. първата и втората вноска по чл. 61п, ал. 1 се внасят в срок до 30 април 2008 г.

(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.)

§ 94. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ., бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г. и бр. 55 и 110 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 6, ал. 1 буква „г“ се отменя.

2. В глава трета раздел V „Такси за добив на кариерни материали“ с чл. 98-103 се отменя.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

§ 17. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 в срок до 31 януари 2009 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2009 г. се прилагат минималните размери на данъците, определени в чл. 22, 36 и чл. 47, ал. 1 и 2.

(2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44, ал. 1 и 2 и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.

§ 18. (1) За 2009 г. първата вноска по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април.

(2) На предплатилите за цялата година в срока по ал. 1 се прави отстъпка 5 на сто.

§ 19. За 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. Когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 13.02.2009 г.)

§ 67. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г. и бр. 70 и 105 от 2008 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:

„§ 3а. (1) Търговците, които са подали заявление по § 4а от Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на облагане с патентен данък от 1 януари 2009 г., а декларацията по чл. 61н се подава в срок до 1 април 2009 г.

(2) Първата вноска от патентния данък се внася до 1 април 2009 г.

(3) На предплатилите търговци, внесли годишния патентен данък в срока по ал. 2, се прави отстъпка от 5 на сто.“

Преходни и заключителни разпоредби към Закон за културното наследство (ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.)

§ 39. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 24, ал. 1, т.11а думите „паметници на културата“ се заменят с „културни ценности“.

2. В чл. 93, ал. 3, т. 1 думите „паметници на културата и на историческото наследство“ се заменят с „културни ценности“.

Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 41 от 02.06.2009 г., в сила от 01.07.2009 г.)

§ 77. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12 и 19 от 2009 г.) се правят следните допълнения:

1. В § 1, т. 11, буква „а“ от допълнителните разпоредби след думата „работоспособност“ се добавя „или вид и степен на увреждане“.

2. В преходните и заключителни разпоредби се създава § 4а:

„§ 4а. Разпоредбите на този закон за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се прилагат и за лицата с определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане от 50 до 100 на сто.“

Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

§ 20. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущества за 2010 г. до 31 януари 2010 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2010 г. се прилагат размерите на данъците, действащи към 31 декември 2009 г.

(2) До определяне на размерите по ал. 1 данъкът при придобиване на имущества по чл. 44 се определя въз основа на размерите, действащи към 31 декември 2009 г.

(3) За 2010 г. първата вноска на данъка по чл. 28, ал. 1 се внася в срок от 1 март до 30 април. На предплатилите пълния размер на данъка в този срок се прави отстъпка 5 на сто.

§ 21. За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г.

§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на § 5, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

§ 25. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти за 2011 г. до 31 януари 2011 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2011 г. се прилага размерът на данъка върху недвижимите имоти, действащ към 31 декември 2010 г.

(2) Общинският съвет определя такса за битови отпадъци до 31 януари 2011 г. Когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.

§ 26. (Доп. – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Общинският съвет определя размерите на туристическия данък за 2011 г. до 31 януари 2011 г.

(2) Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:

1. категория 1 звезда – 0,60 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди – 0,80 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди – 1,00 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди – 1,00 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди – 1,00 лв. за нощувка.

(3) Декларацията по чл. 61р, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.

(4) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случай че в срока по ал. 1 общинският съвет не е определил размерите на туристическия данък, за 2011 г. се прилагат размерите, посочени в ал. 2.

§ 27. Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 08.03.2011 г.)

§ 9. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г. и бр. 98 от 2010 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 9б се създава изречение второ: „Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.“

2. В чл. 128 се създава ал. 6:

„(6) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се предава за събиране.“

3. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 4б:

„§ 4б. За започналите и неприключили към 31 декември 2010 г. включително производства по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси, както и по обжалване на свързаните с тях актове, се прилага досегашният ред.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за занаятите

(ДВ, бр. 28 от 05.04.2011 г.)

§ 64. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19 от 2011 г.) в чл. 61м, ал. 1, т. 4 думите „12 и 13″ се заличават.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, (ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 01.01.2011 г.)

§ 21. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19 и 28 от 2011 г.) в § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 98 от 2010 г.) се създава ал. 4:

„(4) В случай че в срока по ал. 1 общинският съвет не е определил размерите на туристическия данък, за 2011 г. се прилагат размерите, посочени в ал. 2.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗАКОН за енергията от възобновяеми източници

(ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.)

§ 19. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28 и 31 от 2011 г.) в чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 18, буква „б“ думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.

2. В т. 19, буква „б“ думите „възобновяеми енергийни източници“ се заменят с „възобновяеми източници“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи

(ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г.)

§ 30. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31 и 35 от 2011 г.) в чл. 10, ал. 1 накрая се добавя „и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон“.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗАКОН за управление на отпадъците

(ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г. )

§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г. и бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.) в чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 2 след думата „събиране“ се поставя запетая и се добавя „включително разделно“, а думата „обезвреждането“ се заменя с „третирането“.

2. В т. 3 думите „чл. 71а и 71е“ се заменят с „чл. 60 и 64″.

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

(ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)

§ 82. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.) в чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 след думата „имоти“ се добавя „на територията на страната“.

2. Създава се т. 7:

„7. недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност, посочена в документ, издаден за целите на данъчно облагане от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.“

Преходни и заключителни разпоредби към ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2013 г.

(ДВ, бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

§ 76. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53 и 54 от 2012 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 58 се създава нова ал. 2:

„(2) Освобождават се от данък електрическите автомобили.“

2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 35:

„35. „Електрически автомобили“ са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква „а“ от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене.“

Последни Новини

16/09/2017
За всички свои Клиенти, с радост "Терзиев и Ко" Ви…
11/09/2017
Уважаеми Клиенти, Бъдещи такива, Приятели, Читатели! От 11 Септември 2017…
23/01/2017
Абсолютно безплатно Счетоводна Кантора Терзиев и Ко, предлага на своите…
02/07/2015
Уважаеми Клиенти, Партньори, Бъдещи такива, Приятели и Читатели! От 01…
04/05/2015
Всеки решил да се занивама с частен бизнес и си…

Промоции

Архив